Философия за деца

Философия за деца в забавна игрова форма.

Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν — обичам и σοφία — мъдрост[1][2]) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото.[3][4] В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и рационална аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например мистицизма и митологията.[5]

Въпреки общото разбиране, че философията е наука, тя се различава от хуманитарните и природните науки по това, че не разчита на научния метод и няма строго определен и общоприет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване.

Клонове на философията 

Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това, следните области обикновено се приемат за основни:

• Метафизиката изследва природата и първоначалата на съществуващото и света.
• Онтологията, понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието.
• Епистемологията изследва познанието, същността и възможността на познавателния процес.
• Етиката или „философия на морала“ се интересува от въпросите как трябва да постъпва човек, правилното поведение и „добрия живот“. Основни клонове на етиката са мета-етиката, нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката се занимава с въпросите за природата на етичната мисъл, сравнението на различни етични системи, дали има абсолютни етични истини и как такива истини могат да бъдат познати. Етиката е също асоциирана с идеята за моралността. Платоновите ранни диалози включват изследване на дефинициите за добродетел.
• Политическата философия изучава управлението и отношението на индивидите и общностите към държавата.
• Естетиката се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата.
• Логиката изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици като Готлоб Фреге, които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения: математическа логика (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика.
• Философията на езика изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето.
• Повечето академични дисциплини имат „философии“, които изследват техните основания и предмет, като тук се включват области като философия на науката, философия на историята, философия на математиката и т.н.
• Същевременно множество академични дисциплини като психологията, антропологията, физиката и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея.

ПЛАТОН /АРИСТОТЕЛ /РАФАЕЛО/

 Платон - "Менон"
Заради интерпретацията на математи4еското познание, която и в момента се е запазила като един от основните клонове на дебата във философия на математиката и която, според мен, държи crucial keys за разрешаване на проблема за приложната математика в естествените науки.

2. Платон - "Държавата" - Митът за пещерата [който аз предпо4итам да разглеждам като един от първите мислени експерименти в история на философията :)] е философското "прозрение", което ме е впе4атлило най-много и което ме накара да повярвам 4е това, което виждаме и, in general, света, който виждаме не е [просто] това, което виждаме.

3. Декарт - "Медитации" - заради силата на скепти4еския аргумент и за демонстрираната мощ на рационалността. Държа да отбележа, 4е в последнатта виждам пове4е перспектива отколкото убедителен аргумент, но ценя това даже пове4е.

4. Кант - "Критика на Чистия Разум" - Заради трансценденталната естетика. Крити4еската концепция на Кант за пространството [и геометрията] и времето [и аритметиката] продължават да ме поразяват със своето оригинално и системати4но изложение и с влиянието, което оказват практи4ески върху цялата философия на пространството и времето след тях.

5. Кант - "Metaphysical foundations of natural science" - работата на Фридман за мен е изклю4ително показателен пример, 4е Кантовата система за основите на естествените науки е оцеляла успешно въпреки унищожителните критики насо4ени към нея. οнтуитивно вярвам, 4е линията Кант - Фридман ... е правилната посока за изследване във философия на науката.

6. Фреге - "The Foundations of Arithmetic: A Logico-Mathematical Enquiry into the Concept of Number" - великата книга във философия на математиката. Безценна за отношението между number - concept - object [въпреки, 4е съм радикално несъгласен с основната теза :)].

7. Касирер - "Substance and Function & Einstein's Theory of Relativity" - позволявам си да вклю4а като една книга това издание на Дувър :). Зашеметяващ анализ за отношението между математиката,  съвременната физика и метафизи4еските понятия.

8. Райхенбах - "Тheory of relativity and a priori knowledge" - Кристално ясно изложение на реалните метафизи4ески проблеми зад ТО и елегантна връзка с Кантовата традиция от, според мен, най-добрия философ на 20 век.

9. Райхенбах - " The philosophy of space and time" - най-добрата книга писана някога върху проблемите за пространството и времето.

10. Michael Friedman - "Dynamics of Reason" - Последната дума в Кантовата традиция на философия на науката от един от най-добрите физици сред философите.